Бизнес модели в Интернет – Въведение

Въведение в основните термини на електронната търговия (E-commerce)

Свидетели сме на две тенденции, които определят облика на съвременният начин на живот:

От една страна е главоломното развитие на информационно комуникационните технологии (Интернет, мобилни телефони, облачни сървърни системи и т.н.), а другата – свръх комерсиализацията и пренасищането на пазара.

Тези два фактора са катализатори на голям брой нови понятия като:

• електронно предприемачество (E-entrepreneur);
• електронна търговия (E-commerce);
• електронен бизнес (E-business);
• електронна услуга (E-service);
• електронно обучение (E-learning);
• електронна икономика (E-economy)
• и много, много други – общото при всички тези нови термини е, че пред тях има едно „е“, което показва, че става върпос за дейности, които се извършват в електронното пространство.

Кое е това, което различава традиционните понятия от новите?

Разликата не е единствено в „е-то“. Ако при традиционната икономика основните ресурси са били например природните ресурси (нефт, руди и т.н), то днес в голяма степен глобалната икономика е базирана на информацията и знанието. Темата за Интернет икономиката и неговият четирислоен модел е твърде обширна. За протокола ще споменем, четирите слоя са:

1. Интернет инфраструктурата;
2. Интернет приложенията
3. Интернет посредници
4. Интернет търговия

По интересното е, че е трудно да се определи принадлежността на много от фирмите в даден слой. Например гигантите Microsoft и IBM практически имат участие във всеки един от слоевете. Някои компании са „играчи“ в два слоя и т.н. С оглед по-краткия формат ще се спрем върху последния слой – Интернет търговията (e-commerce).

Интернет търговията включва продажбата (или друг вид размяна) на стоки и услуги и на бизнес, клиенти или други заинтересовани лица.

В съвременното Интернет пространство (и не само) все по-често срещаме на пръв поглед странни абревиатури. Тези термини нямат за цел да объркват хората, а да показват определени бизнес отношения.

Най-често срещаните Бизнес модели в Интернет са:

• B2B (business-to-business) – Отношения Бизнес към Бизнес
• B2C (business-to-consumer) – бизнес към потребител, консуматор
• C2C (consumer-to-consumer – потребител към потребител
• C2B (consumer-to-business) – потребител към бизнес
• B2G (business-to-government) – бизнес към правителството
• G2B (government-to-business) – правителство към бизнес
• G2G (government-to-government) – правителство към правителство
• G2C (government-to-citizen) – правителство към гражданите
• B2E (business-to-employee) – бизнес към служител и т.н.

Бизнес модели за електронна търговия

Преди да говорим за модел в процеса на бизнес планирането е редно да се дефинират (това дефиниране ще е в последващи материали):

• Различните бизнес играчи и техните роли;
• Потенциалните възможни ползи за отделните бизнес участници;
• Възможните източниците на приходи.

Като цяло съвременната информационна среда дава възможност за миксиране на различните модели. В този контекст е сравнително трудно да се дефинират точни и ясни рамки. Но въпреки това по-долу ще представя няколко от най-популярните бизнес модели за електронна търговия:

Електронен магазин (E-Shop)

Най-често под това понятие се разбира Интернет маркетинга и изобщо електронното присъствие на дадена компания или организация – фирма, магазин, бранд, продукт, услуга и т.н… В най-широк смисъл Интернет магазина се прави, за да промоцира компанията или нейните продукти. Благодарение на все по-големите технологични възможности, Интернет магазина по нищо не отстъпва на класическия. Ползите за бизнеса и клиентите са много, сред които: евтина възможност за нон стоп присъствие на международно ниво, намаляване на много от разходите, което често радва потребителите с по-ниски крайни цени в добавка към по-богатият избор, по-подробната информация и по-голямото удобство при закупуването и доставката.

В Интернет доста голям процент от фирмените уеб сайтове всъщност за онлайн магазини. В мрежата могат да се намерят електронни магазини за всичко – от продажбата на автомобили до поръчката на букети цветя.

Електронни хали / молове (E-mall)

По подразбиране това са група е-магазини, които са обединени в един сайт, често добре брандиран. Понякога електронните молове специализират в една област (например книги), а в други случаи продават всичко. Предимствата за клиентите е, че могат на едно място да получат информация за различни марки. Често се различни търговци от една индустрия използват този, доста по-икономичен модел. Например: Сватбената индустрия – тук могат да влязат различни магазини от бранша, като например: шивашки ателиета за рокли и костюми, бижутерски магазини, сладкарски цехове, агенции за кетъринг и организиране на събития, фирми изработващи поздравителни картички и покани, фотографски услуги и т.н.

Пазар при 3-то лице (third party marketplace)

Модел, които е много прилича на електронните хали. Този модел е сравнително по-нов от изброените два по-горе модела. Подходящ е за фирми, които предпочитат трето лице да се грижи за онлайн присъствието им. „Третите“ лица са тези, които се занимават с организацията по поддръжката на уеб магазина и продуктовия каталог, както и различните дейности свързани с електронния магазин – осигуряване на имидж, разплащателни системи, доставките, обслужване на поръчки, дейности по сигурността на сделката и обслужването на клиентите.

Електронни доставки – (E-procurement)

Най-простичко казано това са преговорите и специфичните дейности при финализирането на сделките за предлагането и доставката на стоки и услуги. Тук могат да участват всички видове отношения – B2B (business-to-business), B2C (business-to-consumer), C2C (consumer-to-consumer – потребител към потребител), B2G (business-to-government), освен класическите модели тук влизат различни информационни и мрежови системи, като например електронните обмени на данни и документи за планиране на ресурсите на предприятията.

Електронен търг / електронно наддаване (E-auction)

Интернет предлага възможността традиционните механизми на наддаването да се приложат и чрез електронни сайтове. Освен чистото наддаване тук се използват редица мултимедиини презентации на продуктите и услугите. Онлайн варианта предлага много удобни системи за всички процеси при обявавнето, наддаването и финализирането на сделките.

Виртуално общество (virtual community)

Ключово за този модел е, че виртуалното общество се изгражда от клиентите и партньорите на даден бизнес. Фирмата подсигурява виртуална среда, където клиентите са активната страна. Този модел рядко работи самостоятелно. В повечето случай се комбинира с бизнес модели като електронни хали, пазар при трето лице и др.

Доставчик на верига на добавената стойност (value chain service provider)

За създатели на този бизнес модел се считат John Sviokla и Jeffrey Rayport. Възможно най-семпло казано този модел описва разпространението на генериращи стойност информационни услуги (ноу-хау). Тази верига започва със съдържанието, начина на доставяне и информационната инфраструктура. Пример за доставчици са компаниите FedEx и UPS(Web-based package shipping support).

Разбира се това са само малка част от всички бизнес модели, който могат да се срещнат в глобалната информационна среда. Разнообразието и комбинациите са изключително много. На прага на семантичния Web и с все по-масовото навлизане на „умните“ телефони, нанотехнологиите и всички чудеса на информационно комуникационните технологии е практически невъзможно да се посочи „чист“ бизнес модел в Интернет. Много от компаниите използват елементи от различни бизнес модели. Целта е да си гарантират възможности за повече продажби.

Границите в информационната ера са изключително малко, а възможностите и хилядите  иновативни решения очакват от вашето въображение да ги прозрете.

Искрено се надявам настоящия материал, който не претендира за изчерпателност по въпроса да е дал нова светлина за размисъл, а може би и свежа идея за вашия Интернет бизнес. Ще се радвам да споделите някои от вашите идеи или прозрения по темата.